Снимка: Shutterstock
„Оказва се, че съвременните деца са лишени от досега с природата и от играта в естествена среда. За виновници се сочат множество фактори – градският живот, загубата на откритото пространство, компютрите и интернет, тежките домашни работи. Крайният резултат обаче е, че децата вече нямат контакт с природата и не я опознават пряко…
Проблемът бе, че хората си мислеха, че разбират. Може да се каже, че новото поколение ще бъде още по-уверено в това. Ако не друго, училището учи, че съществува отговор на всеки въпрос; едва в реалния свят младите хора откриват, че много аспекти на живота са несигурни, загадъчни и дори непознаваеми.
Ако имате възможност да играете сред природата, ако гледате как пчелата опрашва цветчето, ако по пръстите ви е останал прашец от крилата на пеперуда, ако наблюдавате как гъсеницата плете какавидата си, у вас остава усещане за мистерия и несигурност. Колкото повече наблюдаваме, толкова по-загадъчна става природата и толкова повече осъзнаваме колко малко знаем.“
Майкъл Крайтън, из предговора към последната му книга „Микро“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари